Американски Футбол

Правила на играта

В американския футбол се комбинират вариация от елементи, като спортисти с различни физически и психически изисквания допринасят за успеха на отбора. Един мач в американския футбол има времетраене от 4 части от по 15 минути „чисто“ игрово време.

Двата отбора излизат на терена с 11 играчи от всеки (но броят смени е неограничен) и имат своя половина от игралното поле с врата и „крайна зона“, които защитават. Игралното поле има дължина от 100 ярда, които са разграфени с линии на подзони от по 5 ярда, плюс две десетярдови крайни зони, в края на които са разположени вратите.

Целта на играта е топката да достигне крайната зона на противниковия отбор или да премине през вратата, с което се отбелязват точки. Подобно на ръгбито, топката може да бъде придвижвана както чрез носене, така и чрез хвърляне или ритане, но за разлика от него, при футбола играч от атакуващия отбор има право в рамките на едно разиграване, веднъж да подаде с ръка топката напред, при условие, че се намира зад линията, от която е започнало разиграването (на английски – скримидж линия). Победител е отборът, отбелязал повече точки в игровото време. Точкуването може да бъде 1 (при екстраточка), 2 (при разиграване за две точки или при сейфти), 3 (при фийлдгол) или 6 (при тъчдаун) точки в зависимост от начина на спечелване на точките. В случай на равенство се играе едно продължение, което приключва, ако атакуващият отбор пръв отбележи тъчдаун или ако при която и да е от следващите атаки, бъдат отбелязани точки. Ако то завърши без отбелязани точки, при мачовете от шампионата резултатът остава равен, а при мачовете на елиминации се играе още едно продължение.

Всеки отбор е разделен на 3 групи: Атакуващ екип (организира атаките), Защитен екип (организира защитата) и Специален екип (за специални ситуации). С малки изключения една атака в американския футбол се развива постепенно. Атакуващият отбор е задължен в рамките на 4 разигравания да завладее разстояние от минимум 10 ярда спрямо линията, от която е започнало първото разиграване за тях.  Най-общо казано, едно разиграване приключва, когато подадена напред, но неовладяна от никой топка докосне терена (незавършен пас) или ако вече овладял топката играч докосне терена с коляно или лакът (на английски – даун), а също и когато топката, независимо дали носена или хвърлена, напусне игралното поле през някоя от страничните линии. При условие, че разиграващият отбор успее да премине поне 10 ярда той получава право на нови 4 разигравания, вече от линията до която е достигнал при последното. Тъй като обаче, ако не успее да го направи, той преотстъпва топката на противника на линията, до която е бил достигнал. Фийлд гол е алтернатива на тъчдауна и се случва, ако атакуващият отбор е достигнал достатъчно близо до вратата на противника, за да има възможност за обстрел с крак и извърши успешен удар. Така той придобива 3 точки за отбора си. 

american-football-player-action (1)

Отборът в защита трябва да прави всичко по силите си, за да не позволи на противника да завладява терен, съответно да бележи точки. Ако той попречи на атакуващия отбор (но без да успее да му отнеме топката) да премине 10 ярда с четири разигравания, поема владеенето на топката и ролите на двата отбора се разменят. За голям успех в защитната игра се счита, ако защитната формация успее да пресече пас (пресечен пас) или по друг начин да отнеме топката (фъмбъл), като в някои случаи това води до бърза контраатака и дори тъчдаун.

Един мач се ръководи от 7 съдии – един главен и 6 негови помощници, които са специализирани във функциите си. Главният съдия е единственият, който може да дава начало на играта и да я спира, а неговите помощници, ако забележат нарушение го отбелязват, хвърляйки на терена жълта кърпичка – „флаг“. В повечето случаи нарушенията се санкционират с преместване на линията на разиграване с определен брой ярдове във вреда на нарушилия правилата отбор.